www.alo.bg/7927948 0879033974 Ревю за Дружба, та ревю. Е изревах и там. Като съм рекъл, че ще се сдавя с момата, държа си на думата. След няколко дни опити най-сетне си уредих среща. По телефона звучеше така дрезгаво, че все едно Дельо хайдутин е излел на баира и до пресипване е пел харамийски песни. Тамън се бях върнал от няколкодневен престой в планината, дето ме реваха мечки, гониха кучета и шибаха бурии, та бях сигурен, че никъв звер не мож ме уплаши. Терен близо до метростанция Дружба. Панелка. Каза ми да чакам пред входа, ама аз се вмъкнах вътре. И като се почна едно чакане. От скука взех да кръстосвам дългите коридори, чувствах се като надзирател в мексикански затвор. Почнахме да си звъним по телефона. Колко входа има тоя блок не знам, ама аз все бях на грешния. Накрая се намерихме из етажната собственост и влязох в бърлогата на язовеца. Пак жега, това явно е стандарт, ще почна само зиме да ходя по курви. Първом, погледът не е толкова проблемен, не е нещо фрапантно и може да се игнорира. Но, уви, само той. Момата пушете на леглото и сякаш не беше ясно, аз какво правя в апартамента. Ама понеже ми бе горещо, се съблякох и се настаних до нея. Допуши и изведнъж се разсъблече гола, отиде до един шкаф и се върна с осем кондома. Вярно, платих си час, ама си викам, ако мисли да ги ползваме всичките, тука си останах и ще ми вдигат паметна плоча. Без право на протест, ми смъкна боксерките, които от куртоазия си бях оставил, нахлузи един капут на все още нищо неподозиращия мишок и почна да ми духа. Айм шашинг! Аз ли, тя ли…. мишока наостри уши. Катурнах я на леглото и се заех с повика на природата. Пъшка нещо, кефи се, кара ми се, че го вадя (пък аз да не свърша хитрея), после я обърнах на задна и пак я почнах, скара ми се, че се катеря по нея (е тя не е ли виждала хамстери как се опъват). „Давай, давай“, абе ало, аз ще искам от тебе 50 лв., момата май свърши, ама аз не. Е то как, като по едно време влагата се изпари, заедно с лубриканта на кондома. Па дейба, така ми бе пресъхнала устата, че нямах и слюнка да й плюя на мармозетката. Почна да трие, че чак да боли, все едно съм си го пъхнал между зъбите на улично куче и го напъвам зверски. Писна ми, извадих го и го пъхнах в устата й, додето хамстера даде финален салют. После подхванахме разни разговори, за което мога да кажа, че момата става за лаф. Откарахме в приказки повече от час. По едно време се пресегна за кондом, а аз с див ужас в очите я излъгах, че втори път не мога. Оставете лицето, ама в тяло хич не ми хареса. Малки гърди, петна по тялото, моряшки косми по предмишницата и наболи в подмишницата. В комбинация с това, че ме караше да я чешам по тялото, чувството бе, че все още съм в гората и съм забил голямата стъпка. Не е лоша като човек момата, ама нема се върнем.